Бабешка мафия

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Знаете за кого говоря! Те са винаги там – окупирали пейката пред входа, преброили метнатите през терасите фасове, направили разбор кой кога се прибира и с какво настроение е излязъл. КГБ-то, ЦРУ-то и ФБР-то на квартала – бабите пред блока.

Не, не си представяйте забрадени със забрадки и въоръжени с бастунки мили бабички. Образът им е

винаги различен, както на полицаите под прикритие. Броят им варира в зависимост от сложната им организация и понякога сред тях има внедрен и някой застаряващ екземпляр от мъжки пол. Мъжете са даже по-големи клюкарки, но го правят по-завоалирано.

Ако си направите труда да се заслушате в разговорите им, ще чуете разказчета за сготвени ястия, засукани плетки, анализ на времето и литературни есета върху телевизионните сериали, но не се поддавайте на тази първична информация. Убедена съм, че тя е кодирано предаване на данни и клюки за всички живущи в блока и околността.

Снощи прибирайки се с покупките се срещнах челно с тяхната информираност и заинтересованост и за пореден път останах сразена.

Като добре възпитана дама, реших да ги поздравя ведро и бързо да се шмугна във входа. Но планът ми е бил заподозрян още в зародиш и разбит преди да си отворя устата.

- Аааа здравей, комшийке! – подпука ме лидерката отдалеко и съзаклятнически продължи – проблеми ли има нещо? – кимайки с глава към торбите ми с покупки.

Първоначално не схванах за какво иде реч, но след бързо проследяване на погледа и разбрах, че съзерцава пакета ми дамски превръзки, прозиращ през найлоновата пазарска торбичка.

- За втори път тоя месец купуваш … да няма проблеми? – продължи натиска си клюкарка номер 1.

- Не за Бога! Бяха на промоция … - сгащиха ме да се оправдавам и възползвайки се от първоначалния ми шок и вцепенение продължиха да ме „обезкостяват”:

- То май и мъжа ти го е свила простата! Чувам го, че става нощем да ходи до тоалетната. – небрежно се включи в разговора клюкарка номер 3

Тотално опулена и притеснена не успях да измисля как да се измъкна от ловката атака и ни в клин, ни в ръкав изтърсих:

- А бе каква простата? Той е на 30 години, рано му е още.

- Аааа добре, добре. Ама почне ли се, няма оттървия...

„Господи” помислих си „Та тя живее 3 етажа под нас! Какво може да чува от дома ми?”

- Децата са болни май, а? – това бе нападението от клюкарка номер 2

Настръхнала от факта, че споменават децата ми и болест в едно и също изречение придобих раздразнена нотка в гласа:

- Що да са болни? От къде го измисли това?

- Ами не викат толкова силно и реших, че ги болят гърлата или са болни! – кротко ме нокаутира номер 2 и се загледа в чехлите си.

Използвайки краткия промеждутък на спаринга им се втурнах устремено по стълбите. Замаяна и ядосана от намесата в живота ми си мислех, че дори и да се скъсат в момента торбите ми с покупки и по междуетажната площадка да се разсипят провизиите за вечеря ще ги прекрача и продължа.

Пусто, ама нали съм добре възпитана следващия път пак няма да успея да ги подмина без да ги поздравя.


Силва Коен
ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни
Публикувайте обява за ремонт или потърсете такава в новия ни сайт за

Обяви за Ремонт

2leep.com