Японските градини

Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 

Японското градинско изкуство е уникално явление, макар да е повлияно и от китайската култура. Докато при китайците в отношението към природата повече натежава философският разум, при японците на първо място е емоционално-естетическото преживяване.

 
Японските градини са пространство, отредено за полет на въображението, те са прозорци към друга реалност. Но в същото време си остават място, където човек може да се любува на безкрайната красота на природата. Кътче от естествената природа, оформено като миниатюра. Дори най-малките пейзажни композиции са белязани от сериозния размисъл за света и природата. В тази градина задължително присъстват камъни, мъхове и невисоки растения в асиметрична композиция. За пресъздаването на природни обекти се използват различни материали: големият камък изобразява планина, малките камъчета - водопад, ситният чакъл - море. В японските градини липсват строги линии, а преобладаващи цветове са зеленият, сивият и кафявият. Характерни за тях са откритите пространства.

Разполагането на камъните е специфично изкуство, основна част от работата на градинския дизайнер. Камъните олицетворяват светлата, положителна мъжка сила, наречена ян. Всеки камък се подбира по форма, структура и цвят. При това много е важно камъните да не лежат поотделно, а да се вписват органично в ландшафта, създавайки илюзията, че повърхността, върху която са поставени, е само малка част от онова, което е скрито, невидимо за окото. Много често те са с вулканичен произход - гранит, хлорит, базалт и др. Композицията се състои най-често от нечетен брой камъни: седем, пет, три. Те се разполагат на повърхността или са зарити частично в земята, понякога под ъгъл. Важен елемент на японската градина са каменните пътечки. Камъните се подреждат така, че дългата ос да е перпендикулярна на посоката на пътечката, а неравната страна на камъка - зарита в земята.

Докато камъните символизират планините на Япония и мъжката сила ян, то водата е олицетворение на нейните бистри реки и тихи езера, на отрицателната, тъмна, мека женска сила, назована ин. Тяхното вечно противостояние и неразривно единство според дуализма е основа на съществуването на света.

В японската градина водата може да присъства като планинско езеро, обкръжено от високи скали и вечнозелени храсти, или езеро в селска местност сред тревиста растителност. А може да бъде и ромонящ ручей, ленив лъкатушещ поток или обграден с камъни водоем, захранван от извор. Един от най-любимите градински детайли винаги е бил водопадът.

В японските градини има сравнително малко цветя, преобладават вечнозелените дървета и храсти. Много важни са цветът на листата, формата на короната, декоративността на кората, защото градината трябва да доставя удоволствие и да запазва красотата си през цялата година. Любимо дърво е борът - символ на дълголетието, от храстите - рододендронът. В композицията по-тъмните растения се засаждат на заден план, а светлите - на преден. Така се създава усещането за дълбочина на пространството. Ландшафтният архитект разполага растенията така, че да образуват група и в същото време всяко да се вижда самостоятелно от всички страни.

Немалко значение се придава на декоративните елементи: каменни фенери, мостчета, перголии, бамбукови огради. Традиционен елемент е каменната чаша с формата на бъчвичка, висока 20-30 см, в която се мият ръцете за чаената церемония. Тя е разположена обикновено на ниска, неголяма равна площадка пред каменна стена, жив плет или в центъра на градината, до нея има каменен фенер.

Оградата или живият плет не бива да закриват градината от обкръжаващия я свят. Защото японската градина е огледало на природата, в нея се отразява естеството. Този принцип е основен при нейното оформление. Тя е миниатюра на природния свят.

ВРАТИ от ВРАТИ.net - Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни
Публикувайте обява за ремонт или потърсете такава в новия ни сайт за

Обяви за Ремонт

---

Добавете публикацията към любимата си социална мрежа