8 теории за коликите

( Votes )
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Теория за болката

Идва ни доста естествено, да си мислим че едно бебе с колики би трябвало да се измъчва от някакви болки. И в действителност, и майки, и баби в продължение на хиляди години са мислели така. Самата дума “колика” произлиза от старогръцката дума за болка. Останалите медицински колики като бъбречните и жлъчните са силно болезнени. Чрез научни изследвания обаче е установено, че детските колики не се държат на болка.
{loadpositin ad}
Съвременните учени са в състояние да измерват болката на физиологично ниво посредством мозъчните ни вълни, хормонални нива и други физиологични параметри. По този начин е било потвърдено, че новородените изпитват същата болка както и възрастните, при рутинни болезнени процедури като инжекции, обрязване и пр. Когато обаче, на такива изследвания се подложат бебета с колики, те показват съвсем различен физиологичен отговор. Той няма нищо общо с болката. Но изглежда твърде близък до гнева – какво би могло да означава това, можем само да гадаем…


Теория за газовете

Идеята, че коликите трябва да са по някакъв начин свързани с газовете, се корени в повсеместното наблюдение как бебетата с колики изкарват много газове под формата на пърдеж или оригване. Научните изследвания обаче, показват че кърмачетата нямат колики защото имат газове, а тъкмо обратното – те имат газове, защото имат колики. Най-убедителното доказателство за това са проучванията, при които у кърмачета без колики изкуствено са били предизвиквани газове посредством медикаменти или специални диети. В резултат тези бебета изкарвали много газове, но не плачели повече. Други доказателства срещу теорията за газовете идват от проучвания върху капки за колики като Саб симплекс. Тези капки действат или не в зависимост какво се проследява – ако се следи количеството изкарвани газове, капките наистина го понижават. Но ако се следи сумарното време и интензивността на плача, капките за колики са доказано не по-ефикасни от плацебо. Понастоящем се смята, че бебетата поглъщат доста въздух докато плачат и той трябва по някакъв начин да излезе. Именно коликите обясняват газовете, а не обратното.


Теория за алергиите

Един стомашночревен проблем, който е донякъде свързан с коликите, са хранителните алергии. Тази връзка обаче, е слаба и касае едно ограничено малцинство от кърмачета с колики. Бебетата с признаци на хранителна алергия първоначално могат да изглеждат като страдащи от колики. Те обаче, само за няколко седмици развиват и други симптоми на хранителните алергии като екзема, повръщане, разстройство, кървави изпражнения и изоставане в растежа. При появяването си тези симптоми правят диагностицирането на хранителните алергии лесно, а те се появяват при почти всички кърмачета с хранителни алергии. И докато някои бебета с колики (първоначалната картина на хранителните алергии) се повлияват при преминаването към хипоалергенни изкуствени млека, това е пренебрежителен процент от всичките бебета с колики. А понеже хипоалергенните изкуствени млека са скъпи и не толкова хранителни като стандартните млека, прехвърляне към такива не се препоръчва за кърмачетата с колики, преди да са развили сигурни признаци на хранителна алергия.


Теория за стомашночревните проблеми

Болки при новороденото могат да се предизвикат и от гастроезофагеален рефлукс, но той обикновено се придружава от необичайно силни повръщания, понякога съпроводени от закашляне, давене и изоставане в растежа.

Лактозната непоносимост се състои в неспособност за храносмилане на основното млечна захар. Тя не е от групата на хранителните алергии и няма нищо общо с тях. Характеризира се с изразена фамилност и понякога може да се прояви първоначално като колики. Новородените с това заболяване имат и други симптоми освен плача – на първо място повръщане и забавяне на растежа.

Обикновеният запек също може да се прояви първоначално като колики, но разпознаването му не е трудно, понеже кърмачето има твърди изпражнения. Също така лесно би трябвало да се разпознава и лактозната непоносимост, а и двете се повлияват от прости мерки като промяна в диетата и размекващи изпражненията средства. Те трябва следователно, да се разглеждат отделно от същинските колики и да не се свързват с тях.


Теория за стомашночревните проблеми – други

Някои родители са склонни да винят за коликите съдържанието на желязо в изкуствените млека, или смятат че може да е намесена и някаква друга хранителна “непоносимост” различна от алергиите. Мнозина лекари насърчават подобно мислене като сменят на сляпо изкуствените млека в опити да лекуват коликите. Всъщност, количествата желязо в кърмата или дори в подсилените изкуствени млека не е в състояние да предизвика стомашночревни проблеми.

Данните от клинични проучвания доказват, че смяната на изкуствените млека в каквато и да било насока при липсата на клинични признаци за алергия, запек или лактозна непоносимост, е не по-ефикасна при лечението на колики от плацебото. Били са изследвани и много други аспекти на стомашночревните функции при кърмачета с колики. Вероятността тези деца да израснат нормално и да могат да храносмилат нормално не е нито по-малка, нито по-голяма, отколкото за останалите бебета без колики.

Целият храносмилателен тракт на кърмачета с колики, починали при несвързани с това обстоятелства (напр. злополуки), е бил изследван от край до край под електронен микроскоп и между тях и останалите бебета не е била открита никаква разлика. Кърмачета с колики са били проследявани през детството и юношеството до пълната им зрялост и честотата при тях на по-късно проявяващите се стомашночревни заболявания (като възпалителните дебелочревни болести, леснодразнимото дебело черво, язвите, болестите на жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза) не е по-различна от тази на общата популация, нито от тази на индивидите без колики в кърмаческа възраст.


Психо-социалната теория

Популярна в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на двайсти век, тази теория е свързвала коликите с лошото привързване между майката и новороденото. Това са годините с множество изследвания върху привързването на кърмачетата и тогава е изглеждало логично бебетата с трудности в този процес да имат и колики. Но при стриктното проследяване в множество психологически научни програми на майки с бебета както със, така и без колики, било доказано, че не съществува връзка между качеството на кърмаческото привързване и сумарната продължителност на плача. Даже някои зле привързани и небрежни родители имали много тихи и кротки бебета, докато на някои от най-внимателните и добре привързани родители бебетата били с най-тежките колики. Като цяло доказателствата сочели, че няма никаква връзка между поведението на родителите спрямо бебетата им и детските колики.


Tеорията за темперамента

Друга разпространена теория се опитвала да изтъква коликите като ранна проява на “труден” характер. При дългосрочното проследяване на децата с колики било обаче доказано, че няма никаква връзка между тях и коефициента на интелигентност, личностните характеристики, успеха в училище, детската престъпност, както и множество психични проблеми като депресиите, тревожността и личностните разстройства. Накратко, коликите нямат нищо общо с психологията на индивида.


Tеорията за развитието на нервната система

Това е единствената теория, която все още не е напълно опровергана и според нея коликите се държат на неврологична незрялост. По всеобщи наблюдения бебетата с колики по-лесно се превъзбуждат от останалите бебета и веднъж превъзбудени, много по-трудно се успокояват сами или от други хора. Счита се, че при тези кърмачета нужното, но сравнително незряло умение е контролът на състоянията. Това е умението да се поддържа комфортно психическо състояние (като бодрост или сън) и способността за преминаване от дискомфортно към по-комфортно състояние (също като дремещия, който се опитва да се разсъни или да заспи, а плачещият – да се утеши). Това умение, също като паметта и речта укрепва с израстването. Болшинството възрастни се справят по-добре от децата, големите деца се справят по-добре от малките, а някои новородени – по-добре от други.

Tеорията за развитието на нервната система се подкрепя от някои наблюдения. Първото е, че всички бебета с колики накрая се оправят – обикновено до края на четвъртия месец. Второто е, че употребата на стимулиращи стратегии за успокояване като друсане, песни, говорене, хранене, подмяна на пеленките и пр., обикновено води до обратния резултат при бебетата с колики. За разлика от тях, стратегиите с потискане на стимулирането като повиване, оставяне на тъмно, “бял” шум, са по-успешни. В съответствие с тази теория, в САЩ се продава устройство, което произвежда вибрации и монотонен шум и се закрепва за креватчето като симулира равномерно пътуване с автомобил. Макар да не върши работа за всяко кърмаче с колики, това устройство като безвредно е с предимство пред други възможни терапии. Поддръжниците на тази теория препоръчват и други подобни средства като повиване, поставяне на тъмно и избягване на превъзбуждането.

здравница.ком

Добавете коментар

Вашето име:
Вашият email:
Заглавие:
Коментар: